Закостенялото мнение.

Няма нищо лошо в това да имаме позиция, мнение. Да го защитим. Но какво става доста често? При разговор, се сблъскват две мнения. Но единия е твърдо убеден в нещо, и не приема другото мнение дори за възможно. Дори да му дадем хиляди теории за друго възможно мнение, той отрича. И следва дълъг спор, от който изхода е обикновено скарване. Но не сме се замисляли, че не може да сме 100% прави в нещо, защото винаги можем нещо да научим. От приятел, от книга, от родител. От дете.. Ние растем, учейки се от хората. И от себе си. Градим характера си цял живот. Днес сме едни, утре други. Не променяме единствено това, което сме. Но променяме мисленето си почти всеки ден. Днес сме на едно мнение за нещо, утре научаваме нещо от някой или от някъде. А ние си мислим, че като стигнем определена възраст или съзнание, сме се усъвършенствали като личности. А не е така. Няма възраст, на която да сме усъвършенствани. В практиката ми с хората имам такива, които са възрастни и още се променят. И това не е глупаво или странно. Майките и бащите са примера, който давам за това. Те научават много от децата си. Мислят си, че всичко им е ясно и са опознали света.. докато не дойде момента, в който се замислят над това, което казва детето им. Рано или късно това се случва. Но те няма да признаят, че детето им може да ги научи на нещо. Та нали е дете и не е придобило техния опит.. А това е абсолютно погрешно. Нито на 15, нито на 45 сме научили всичко за света. Никога нашето мнение по даден въпрос е абсолютната стопроцентова истина. Единствената теория, която е 100% вярна е тази, че няма абсолютно вярно мнение и че всеки ден се учим на нещо. Нека имаме мнение по въпроса, нека го защитим. Но да се замислим и над това, което казват другите. Ще бъде по-леко...