Загубили ли сме способността да говорим очи в очи?

Определено... Днешния свят предлага технологии, които улесняват комуникацията. Но какво става? Дни и нощи стоим пред компютрите или телефоните (а понякога и на двете), и чатим. Пишем ли пишем... Пишем си за какво ли не. Но не пишем ли и за най-сериозните си теми, и не изливаме ли душата си пред абоната насреща, очаквайки всичко да протече като при разговор на живо? Какво става, когато сме агресивни, потиснати, и изливаме яда си по такъв начин? Става това, че голяма част от информацията, която изпращаме по чата остава неразбрана правилно отсреща. Защото може ли една емотикона да покаже това, което чувстваме? Може ли написаното изречение да бъде равносилно на изреченото с говор очи в очи? А как разпознаваме лъжата? Можем ли да разберем дали ни лъжат и за какво? Дали ни казват истината? Как да разпознаем лъжата, и как да повярваме в истината? С емотикони? Не мисля.. Не можете да видите реакцията на човек, не можете да видите изражението му, очите му.. Не можете да познаете интонацията на гласа му. Дали го е страх, дали трепери.. И трябва за всяко чувство да казвате, че го изпитвате... А ако пишете от телефон, и пишете бавно, а другия по-бързо, какво става? Пишещия бавно бива затрупан от съобщения, докато пише своето едничко... Това е голямо напрежение, и вечно трябва да се догонваме със съобщения. Приятно е да се чати, но това е големия недостатък на този вид комуникация. И все пак е хубаво...