Твърдоглавието...
Много често го има. Дали от приятел, дали от родител, дали от близък, роднина.. абе.. от всички. Когато даваме съвет, много често сме свръх-убедени в това, което мислим, дори когато говорим лошо за някого с цел да защитим някой. Много хора правят това. И не е само за едно нещо. Много често хората са такива, че са свръхубедени в някои неща, които всъщност не са сигурни. Предубедени са за хора, които дори не познават. В неща, които не са ясни. И много често се сърдят, когато не приемем съвета им и се дразнят зверски когато им кажем, че може да не са прави. Засягат се.. Което е тъпо.. И аз давам съвети, но съвет значи както си звучи - съвет. И никой не е длъжен да го приеме. И когато не го приемем не значи, че имаме против другия, просто защитаваме позицията си.. Някой човек.. Затова понякога е много досадно. Но какво да се прави...
Загубили ли сме способността да говорим очи в очи, и не предпочитаме ли виртуалната връзка? Какво въздействие оказва тя на нас? С какво помага, и с какво вреди?
Мобилните технологии - повече вредни, или повече полезни? Полезни и вредни едновременно?