Сивотата на България...
Познато ни е, че животът в България е много по-скучен от този на другите държави. И да, наистина е така. Тук няма вече култура, няма истински забавления. Няма цветове в ежедневието ни. Единствените забавления, който (уж) са развеселителни - това са дискотеките, к**вите, за някои наркотици, алкохол, цигари и всякакви такива... И не, ние не знаем какво значи веселие, щастие... Защото липсва Животът, истинкия живот. Всеки ден си броим стотинките, лишаваме се все от нещо, едвам едвам с 300 зора събираме пари за нещо по-интересно от сивото ни ежедневие.. И живеем живот на старци. И е така, защото държавата не ни предлага нищо. В кварталите е сиво, хората са кисели, в работата е зле, парите които получаваме от нея също са зле.. На всеки е ясно, че и да се бъхтиш по 13 часа на ден пак получаваш пари колкото да си платиш сметките.. Живеем за да оцеляваме, всеки ден и час. Милеем за един дюнер, а си взимаме хляб защото нямаме пари. Милеем за хубав телефон, но си имаме гадния защото нямаме пари. Милеем да отидем на концерт - нямаме пари. Ние не можем да си позволим нищо. Не можем да си позволим да се храним нормално, камоли за нещо повече. Ежедневието ни е сиво, еднообразно, скучно.. А това ни убива, малко по малко... А колко по-колоритен и пъстър е животът навсякъде другаде по света... Не казвам, че всички държави са цветни, но повечето са. Хората са усмихнати, има с какво да се забавляваш, момичетата не са всичките к**ви, момчетата не се бият като върлови простаци.. Всичко е абсолютно различно. Целият живот. Възприятия. Ценности... Нашето не е живот, а примитивно живеене за оцеляване. И не знам дали е заради политиката, но мога да кажа че хората си го правим сами. Ние сме си изградили този модел на живеене. Защото извън Парламента има 6 милиона (и падат) хора, които сами изграждат живота си. Сами градят бизнеса си, парите си. И е тъжно, че всичките пари отиват за строеж на някаква супер мега луксозна сграда или хотел, и това наричат забавление. Ние не създаваме забавления, а роботи, ахващи пред скъпата кола и хотел, защото друго забавление просто няма. Цялата култура липсва. И е тъжно, много тъжно...
Загубили ли сме способността да говорим очи в очи, и не предпочитаме ли виртуалната връзка? Какво въздействие оказва тя на нас? С какво помага, и с какво вреди?
Мобилните технологии - повече вредни, или повече полезни? Полезни и вредни едновременно?