Призив към родителите.

Скъпи родители - наши възпитатели. Искате да ни възпитате, да станем Човеци, да можем да се оправяме в живота и т.н. Но как ни възпитавате? Вероятно ще отречете и няма да искате да се замислите, но.. вместо да ни възпитате, огорчавате живота ни и тровите психиката ни. Искате да ни възпитате така, както вие виждате живота и възпитанието. Прав съм, нали? Наказвате ни, взимате ни забавленията, блъскате врати, докато не ни намразите до болка задето не сме Ви се подчинили... Отнасяте се с нас както Ви изнася, и въобще и грам не се замисляте какво ни причинявате и въобще прави ли сте! А уважавате ли ни? Интересувате ли се от нашите проблеми, емоции, чувства, падения, върхове? Да, от нашите. Не от получената шестица в училище - резултат от Вашето възпитание. Някои от вас стигат и до там, че не давате на детето си да излиза от вкъщи заради това, че ви се е опълчило и не иска да ви слуша. Истината е, че нито ни уважавате, нито се интересувате от нашите радости и тревоги, които вас НЕ ВИ интересуват. Истината е, че сте егоисти със собствените си деца! Истината е, че разбивате психиката ни, рушите я. Ставаме психопати. Някои стигаме и до лудница. Да, лудница. И какво става накрая, какъв е резултата от вашето възпитание? Ние, в лудницата... А не се замисляте, че...

Детето има нужда от любов, внимание, уважение към него, към интересите, желанията му. Има нужда от подкрепа, разбиране, съчувствие, любов... Има нужда от вас. Защото то има страхове, тревоги, мъки.. Иска Вашето рамо и Вашата любов... Иска да бъде признато, ценено, важно за вас. На него му трябва само малко разбиране и уважение, и веднага ще започне да ви уважава и вас и да ви слуша повече. Затова се замислете - добри родители ли сте?