Прикриване на болката...

Немалко хора прикриват болката си днес. И най-нашумялата причина е любовта. Доста хора виждам да прикриват болката си, като че ли вече им е все едно какво ще е напред.. Казват, че каквото и да е настроението им, слагат една усмивка и продължават напред. Но не осъзнавате ли, че така наранявате най-вече себе си? Защото просто е практически невъзможно да прикрием болката си.. Не можем. Тя личи. Искаме някой да разбие тази стена и така да ни спечели.. Добре, но ако този някой не знае какво ни е? А ако иска да помогне? И защо прикриваме толкова много болката си и се държим безчувствено пред почти всички? Не осъзнаваме ли, че така ставаме студени, безчувствени.. а вътре в нас стои Болката. И почти никой не може да разбие стената ни.. И от това също боли. И боли, защото някой я разбира. Боли.. от Стената. От това, че винаги казваме "всичко е наред", а по всичко личи как е изречено това изречение.. И това е тъжно. Много често ми се е случвало това.. и продължава да се случва. А никой не разбира, че ако наистина някой ни обича (и ние също), и отворим сърцето си за него.. ще спечелим неговото. Ще спечелим любовта, която търсим. Малко хора днес могат да обичат истински.. но те се усещат. Винаги. Затова.. ако някой ни обича, ще иска да знае как се чувстваме.. какво ни е. И ако разбием стената си поне за него, този човек ще застане до нас.. и ще ни прегърне. Нека се замислим...