Приемаме живота твърде насериозно..

Когато сгрешим, когато объркаме нещо.. приемаме всичко насериозно. Стараем се да не бъркаме.. А защо? Всеки прави грешки, никой не може да направи всичко перфектно, винаги ще сбърка, ще обърка.. Защо ни е да го приемаме насериозно? Защото някой си ни е казал, че живота е сериозен и тряя да гледаме сериозно на нещата. Има и сериозни теми в живота, но бива ли всичко да е толкова сериозно? Сбъркали сме - голям праз. Искаме да си попеем, да се полигавим.. кво толкоз? Толкова е готино да се полигавиш и да се разтовариш.. И след това гледаш на живота по-усмихнато! Ние потискаме тези чувства, защото били тъпи, не тряяло да се държим като бебета, били сме големи хора.. А е толкова яко да се полиготиш и да се похилиш.. И в това няма нищо срамно и неетично, нищо глупаво.. Това е най-хубавия начин да се повеселиш, какво друго ни остава? Светът гъмжи от проблеми, нека се похилим и полигавим заедно, и щастието ни се усмихва...