Приятелството
Какво е приятелството? Всеки си е задавал този въпрос. За някои това е да си говориш с някой, за друг някой, който ти помага. Но какво е приятелството?
Отначалото на една дружба, всички ни се пишат приятели. Кой по-добър, кой не. Обещават ни, че винаги ще са до нас, че няма нищо да ни раздели, че може да разчитаме на тях, прочие и прочие. Но какво става? Всичко е ок, докато не дойде ден, в който въпросните хора спират да ни търсят, а ако им пишем - виждат, но не отговарят. Това са голям процент от хората, и това не може да се нарече приятелство. Нито можем да наречем приятел някой, който поне веднъж не ни е писал пръв.. Защото взаимното приятелство се гради на желание за контакт и от двамата. Тези, които ни пишат или ни се обаждат просто така - да ни чуят - те са ни наистина приятели. Мога да твърдя това. Тези, които наистина ги интересува как сме - те са ни приятели. Приятелството е нещо много силно, и въобще не е по-слаба любов от тези на гаджетата. Това също смело мога да твърдя. Когато имаме някакъв проблем, който ни мъчи и някой си проличи, че наистина го боли за нас - той ни е приятел. Дори да няма как да ни помогне - важен е жеста и желанието за помощ. Тези хора са истинските ни приятели. Тези, които се смеят на нашите простотии. Тези, които не им е все едно дали сме "добре", "екстра" или "може и по-добре". Тези, които ще ни простят. Тези, които няма да се откажат от нас, както и да се държим. Тези, които ни правят забележки, а не упреци. Тези, които наистина ни обичат не заради това дали сме красиви, дали сме се държали на ниво.. а заради това, което сме, което и те харесват. Когато сме екип. Тези приятели се броят на пръсти.. и това е истинското Приятелство!
Загубили ли сме способността да говорим очи в очи, и не предпочитаме ли виртуалната връзка? Какво въздействие оказва тя на нас? С какво помага, и с какво вреди?
Мобилните технологии - повече вредни, или повече полезни? Полезни и вредни едновременно?