Премълчаването...

Тук е темата за премълчаването. Всички ние премълчаваме нещо, независимо от кого. Имаме си едно наум, а често и споделяме това нещо на друг. Всички ние обичаме да го правим. Така ни е по-леко. Но има един проблем - ние правим това и с най-близките си хора. И го правим, защото си мислим, че тези близки хора няма да ни разберат, т.е. търсим разбирателство. Да, но това е голям проблем. Когато кажем нещото на друг, онзи за когото се говори ако разбере от трето лице, че близкия го е скрил от нас - от това боли. Да... И ако продължаваме в този дух, накрая ще се разделим с този човек, защото "от него получаваме неразбирателство, той няма да ни разбере" и затова го казваме на друг. А пред него мълчим. Все едно няма нищо... Но знаете ли защо това наранява? Защото този човек иска да знае какво мислим за него по дадения проблем. Иска да знае и да се поговори с него. Това е знак на уважение към него. Това е причината да се сближим още с него. А другия вариант дава противоположен резултат - раздалечаване. И.. премълчаването е един от най-големите ни бичове в обществото, а той е породен от чувството на липса от разбиране. Винаги смятаме, че другия няма да ни разбере и предпочитаме да търсим друг, който да ни разбира. Но това раздалечава хората... Затова, премълчаването не носи нищо хубаво в този живот. Нека се замислим...