Парите...

Парите са неизменно важна част от живота ни. Без тях не можем да оцелеем. Всеки ден трябват. За храна, за дрехи, за образование, за някоя глезотийка, за екскурзия.. без тях сме загубени. Но дали ги възприемаме като нещо необходимо, или като нещо друго? Човекът иска да има пари, при това много. Чувства се добре, когато ги има. И иска повече, за да не свършат. Трупа в хазната си, но все има чувството, че не са достатъчни. Иска още и още.. и тук намесвам Алчността. Защо? Защото човекът предпочита парите пред всичко останало - пред чувствата, пред душата.. Днес ако имаш много пари, си ценен. Търсен си. И си търсен заради парите.. не заради личността ти. Може да нямаш грам достойнство, грам уважение към жените - но ти се лепят. Защото имаш пари.. И в момента, когато те свършат - край с жените. Излиза, че парите са определящия фактор какъв човек си...

От другата страна са хората, които гладуват, мизерстват, оцеляват.. всеки ден. Броят стотинките, за да си купят хляб, лишават се от какво ли не, за да си го купят.. Имат избор - да похарчат парите за вода, или за хляб. И това е всеки ден.. Много често тези хора се лишават от отопление, за да ядат. Или от храна, за да се стоплят.. Винаги се лишават от едното. И това е така, защото в България живеят само политиците - тези, които описах в началото на статията. Те си клатят краката и получават високите заплати, а народа е валат. Нямало пари в България? Било криза? Как ли пък не.. В Парламента има достатъчно пари, за да се изхрани един народ, или поне да живее приличен живот и да си позволява това онова.. Но става така, че 90% от парите отиват там, а за народа остават 10-те.. Това е тъжното. И винаги ще има бедни, докато не стане преврат...