"Няма вече стойностни хора..."

Чували сме тази фраза, от немалко хора. Мислим си, че няма стойностни хора, или че се намират много трудно. Казват ни, че в днешно време хората са егоисти, материалисти, злобари и какви ли не... Да, но нека се замислим над нещо. До каква степен възприемаме хората за лоши, и въобще как възприемаме хората около нас? Как възприемаме някой непознат, когато го видим за първи път? И с какви хора дружим, кои възприемаме за нормални, и кои - за лоши? И да си зададем един въпрос - колко бързо лепваме диагнозата на някой? И още един - познаваме ли поне малко човек, преди да кажем какъв е?

Да, трудни въпроси. На които някак си не ни се иска да отговорим искрено, но отговорът ни е пределно ясен. Истината е, че манталитетът и възприятието ни за хората са напълно погрешни. Истината е, че...

Голям процент от хората се отдръпват от нас, защото ние ги възприемаме зле. И това, което си мислим за тях изобщо не е това, което всъщност са те. А те отлично усещат какво мислим, и се отдръпват от нас. А не се замисляме за това, че може човекът да е съвсем различен от този в представите ни. А възприемаме хората така, защото такъв е манталитетът ни. Така ни учат. Така ни съветват. И ни правят забележки, когато не сме на тоя хал.

Аз съм на мнение, че всички представи за жените от мъжете, както и един тон представи за живота в България са просто за едно място - кошчето. Нека се замислим - познаваме ли хората, на които "лепваме диагнозата си"? Колко прибързани заключения си вадим, и замисляме ли се с каква скорост се изстрелваме, кого нараняваме, и изобщо - прави ли сме? Защото съм на мнение, че днес има наистина стойностни хора, които могат да обичат, да страдат. Умеят да прощават, да плачат. Могат да уважават. Ако и ние ги уважаваме.

И също съм на мнение, че хората днес са много по-истински от преди (не изключвам истинските хора по онова време), и че имат нужда не от комунизъм, социализъм, ред и дисциплина. А имат нужда от прегръдка, мила дума, ЛЮБОВ, уважение. Някой да бъде до тях. Защото повярвайте ми, днес хората се чувстват сами. Попитайте се защо...