Не ценим живота..

Мислим си, че всичко е скапано, зле, нямаме истински приятели, нямаме любов.. постоянно се оплакваме за нещо.. А не се замисляме, че живеем живот по-богат за три поколения - имаме приятели, които ни обичат. Имаме родители, които винаги са с нас, както и да се държат. Имаме шанса да слушаме любимата си музика, да общуваме на воля с всеки и то безплатно. Всичко ни е позволено, живеем в мир. Имаме избор. А ние се оплакваме, че всичко е зле и хленчим колко сме нещастни. За мен това е безкрайно тъпо, защото замислете се - не водим ли живот - мечта? Не сме ли най-големите щастливци в този век? Нима всичко е толкова скапано? Сигурен съм, че ние не ценим това, което имаме. Нито материално, нито духовно. Не си даваме сметка, че имаме толкова много.. Не се замисляме.. Ценим парите, колите, жените (които са си легнали с нас). Нима парата и курвата са най-хубавите неща в живота? И като имаме пари, щастливи ли сме? Като сме си купили всичко, което мечтаем? Не разбираме, че най-ценното в живота е да имаш до себе си някой, който те обича, цени.. Не разбираме, че музиката не е само чалга. Не искаме да разберем, че парите не са всичко. И.. не ценим това, което имаме...