Липса на собствено мнение - или да си кукла на конци...

Преди време мислех, че хората имат собствено мнение за нещата и аз трябва да се уча от тях, да взимам пример. Натякваха ми, че нямам собствено мнение и слушам всеки за всичко. Да, слушах хората защото си мислех че имат основание да ми казват нещата. Натякваха ми какви ли не неща... че не ми е подредено вкъщи, че трябва да се стегна, пето десето.. все познати неща. Чувствах, че може да разчитам на мнението на мой приятел и да взема пример от него. Чувствах се неловко когато сгафя пред него, брах срам.. все неща, достойни за уважение (поне според мен). И така... всички ме критикуваха почти за всичко и аз си мислех, че съм доста назад с материята и винаги (абсолютно винаги) съм се чувствал по-несъвършен от тях. Да, но забелязах, че всеки малко или много се държи странно, когато АЗ изкажа мое мнение по даден въпрос. Най-честата реакция е цупене. Защо всички се цупят като си изкажа мнението? Не им харесва? Добре, но защо? Защото не съм прав? Ха, познато. Но нека разгледаме нещата от друг ъгъл...

Всички сме ставали свидетели на любовни връзки, в които и двамата се обичат истински. Всички сме свидетели и на истински приятелства. А ставали ли сме свидетели на провалени връзки и приятелства? И така. Защо според вас има толкова провалени връзки? Защото партньорите не се разбират, имат противоречия? Защото момчето е наранило момичето или обратно? Да, безспорно е така, но едва ли само двамата са причина. Почти, да не кажа винаги има замесен трети човек. ??? как така, нали отношенията между гаджетата били лични? Лични, ама само на думи. Всеки споделя болките си на приятели. Или дори да не е споделял, най-малкото им е казал че са гаджета. И тук идва развръзката - тези приятели винаги ги съветват разни неща за връзката им. За тяхно добро, разбира се (че как иначе). Съвети колкото щеш. Но какво правят двойките с тези съвети? Приемат ги. Защото са ги казали техни ПРИЯТЕЛИ, съветници които мислели за тяхната връзка. Но какво ги съветват, какво им говорят за половинката им? Хубави неща, нали? Да, но не съвсем. Говорят неща, които не сме и предполагали че ще чуем.. точно от тях. А ние какво правим? Слушаме ги. Съгласяваме се с тях. Защото са ни ПРИЯТЕЛИ... И след време какво става? Сещате се. От двама остава един. Самотен... Защото сме свикнали да слушаме съветниците си, приятелите си. А сме чували за така наречените "предатели", нали? Е, да се върнем на собственото мнение. Имаме ли такова? Май се замислихме. Колко провалени връзки, приятелства, а дори и роднински връзки има заради "съветниците", които говорят за наше добро кое и как... Тъжно, но факт. А малцината, които имат собствено мнение постоянно им се натяква, че не са прави. Е, какво е това? Мнение или...?