Кого оценяваме?

Всички мрънкаме и се оплакваме от приятели, връзки, хора.. Все някой ни е крив и се държим с него зле.. Мислим си, че в него е проблема, че и той е поредния лицемер или каквото се сетим.. А не се замисляме как ние се отнасяме с него...

Много често съм забелязал, че главно отношенията момче-момиче куцат. И винаги момчетата говорят как момичетата се държали тъпо с тях, зарязвали ги.. Но не сме се замисляли защо. А отговорът е един - няма нито уважение, нито изпълнени обещания. Няма и реална комуникация. Какво говоря? Ами.. едно момче ми каза, че негова приятелка му е казала да й пише на другия ден. И той ми каза "Тя каза, ама аз за кво да й пиша, няма за какво да си говорим". А дали няма, защо той не е пробвал? И явно тези обещания никога не се изпълняват от момчетата (разбира се не изключвам и момичета, които не го правят). И излиза на практика, че като не си спазим обещанията и не проявим малко уважение към отсрещния човек, той реагира по съответния начин и веригата се затваря. И добре.. да се замислим - нали искаме комуникация с отсрещния пол. Търсим връзка, приятелство, дружба.. Какво правим? Ние едва уважаваме половинката си, а очакваме от нея да направи това с нас.. А после се косим как той/тя се държи тъпо с нас.. Дали наистина уважаваме отсрещния пол и дали разговорите ни протичат както трябва? А искрени ли сме? Не прикриваме ли две и двеста? Нямаме ли задни мисли за човека, докато сме със самия него и стане дума за нещо важно? Не става ли точно тогава развръзката? На мнение съм, че ако уважение и искреност се предават на другия повече, нищо няма да е толкова скапано и тъпо. Защото съм на мнение, че всеки човек, който умее да обича и прощава заслужава любов, уважение, искреност и внимание. И да се отнасят с него така, че тези качества да доминират над лошите и да си зададем въпроса "Дали човека е такъв, какъвто го мисля?" и въобще дали това, на което са ни учили всички и това, което сме видяли е истинската реалност за хората??? Да проверим пак и да се запитаме дали това е така.