Когато ни приемат каквито сме..

На всички нас ни се е случвало немалко пъти да не ни приемат каквито сме. С всичките ни кусури и изцепки.. И се чувстваме зле.. Търсим причината в нас, и я намираме.. И започваме да се поправяме, за да се харесаме на хората.. И така, докато не избушим.. А всъщност няма как да се харесаме на някой, ако не се държим естествено, ако не сме себе си.. Но много често като сме себе си биваме.. отритнати. Защото имаме много изцепки, защото не сме уверени, защото се държим тъпо, защото и защото.. Но когато дойде човекът, който ни приеме.. тогава всичко се променя. Разбираме, че някой ни харесва каквито сме.. Или дори да не харесва нещо в нас, не претендира колко задръстено се държим.. И тогава.. започваме да се подобряваме. Спираме да се държим тъпо, налудничаво и разбираме, че някой ни е приел. Тогава блесваме в нова светлина и комплексите изчезват.. и идва хубавата част от живота. Това е то...