Кога се сещаме..

Коледа е най-светлият християнски празник. Тогава всички ставаме по-добри. В денят на Прошката се извиняваме, ако сме засегнали някой човек. Но когато не е Коледа или Прошка, почти не се сещаме за тези деяния. Навярно, веднъж в годината се извиняваме, и веднъж в годината сме по-добри.. През останалото време сме си почти едни и същи - студени, груби.. А никой не се замисля какво значи денят на Прошката. Казваме и пожелаваме всичко машинално, без да го мислим наистина.. Обезсмисляме всички тези празници, всичко е машинално, заучено.. И в крайна сметка, се сещаме за нещо хубаво когато има повод, и то пак непълноценно. И това е тъжно.. Би ми се искало да не е така. В днешно време адски много хора се нуждаят от подкрепа, прошка, добрина. И защо да чакаме Коледа, за да направим нещо добро? Защо да чакаме "Прошка", за да я поискаме? Да поискаме прошка в случаен ден от годината ще бъде прекрасно. Да направим добрина - също. Нека го направим. Ще ни стане по-добре, а и не само на нас...