Караниците..

Казват, че караниците съществуват заради различията между хората. Казват, че без тях не може. Казват, че в спора се ражда истината. И още куп неща.. Но какво всъщност са караниците? Когато двама души се карат, единия не харесва мисленето на другия по даден въпрос. И за него това мислене е налудничаво, и го дразни. Започва да се чуди как така може да разсъждава така.. и тук започва караницата. Ето пример:

- Днес ще се виждам с една приятелка, много добра.

- Ще станат ли нещата ?
- Ние сме просто приятели.

- Е как бе брато, приятелство между момче и момиче няма.. ти си луд...

И точно тук започва спор, от който няма излизане. Неприятно е за момчето с приятелката, защото трябва да обяснява малоумни неща и да се мъчи да докаже на другия, че съществува такова приятелство. Започва тъп разговор - спор, който е безсмислен.. безсмислен, защото другия няма да приеме неговата теза. Той си стои на позицията.. А истината е, че всеки е различен, и никой на никой не може да наложи тезата си. Невъзможно е. Възможно е обаче този, който не е безразличен към мнението на другия, да го приеме с нежелание.. след едночасов спор. И това е гадно. Или ще приеме мнението му НАСИЛА, или ще стане непукист който не търси неговото мнение.А това не е хубаво.. По-хубаво е просто да разберем, че не може всички да мислят като нас, и не можем (по естествен път) да наложим мнението си и другия да го приеме за вярно. Има неща, за които другия може да не е сигурен, и ние да му помогнем. Но не винаги сме прави и не винаги това е така. Така че - ако видим, че някой не иска да приеме мнението ни и опорства - това е знак, че той е на друго мнение. А както казах, всеки си има свое...