Животът...

Отдаваме твърде много време за това, което не ни прави щастливи и твърде малко за това, което ни. Мислим си, че в живота човек трябва да има високи цели, високи върхове и малки провали. Мислим си, че живота е неразгадаем. А не се сещаме, че живота е много прост - да правим това, което ни прави щастливи, да се радваме на това, което имаме, да имаме добри приятели и да не се правим на велики лидери, защото никой не е. Всичко е толкова просто.. Да подадеш ръка на някой, който има нужда, да помогнеш.. Да си човечен, позитивен и да живееш така, както искаш ти. Да се държиш така, че на другите да им е приятно с теб. А ние вгорчаваме живота си със злоба, гордост, алчност... Крадем, убиваме, мачкаме за забавление, унижаваме, подиграваме се, хилим се на чуждото нещастие, винаги "преебаваме другарчето" и си мислим, че това е яко.. Живеем с всичката тая емоция и после се питаме какво не е наред. Струва ли си?