Хората с вродени недостатъци..

.. Често биват пренебрегвани.. Трудно им е да си намерят работа, и нерядко не искаме да общуваме с тях.. И това е тъжно.. А всъщност...

Това са хората, които имат златни сърца и уникални души. Това са най-скъпите хора, които можем да имаме. И думите ми са самата истина. Те са толкова прекрасни.. И точно тези хора ме промениха. Точно тези хора.. имат желание за живот и са винаги усмихнати. И щастливи. Точно те.. инвалиди, слепи, глухи... Точно те са благодарни за това, което имат. Ценят живота. Приятели. Близки. Нужна им е една прегръдка.. А тази прегръдка ще бъде най-хубавата, която можем да получим. А всички ние, които си имаме всичко.. се оплакваме, злобеем, крадем и какво ли не.. Не сме благодарни за хората, които имаме, за нещата, които ни се дават. С краката си можем да ходим, но не и да направим добро. С очите виждаме, но не ги използваме за добри дела. С ушите си чуваме идеално, и пак не ги използваме за нещо добро. А животът е толкова хубав.. Толкова богат.. а под богатство разбираме пари. А парите не са всичко. За тези хора, всичко е Любов, Приятелство, Дружба, Подкрепа...