Емигрантите и родината..
Тук всеки трети емигрира. За постоянно, или не. Защото нямаш пари да си платиш тока или да се нахраниш, и живееш като скот.. Напускаме дома си и търсим живота другаде. И почти всеки прави това рано или късно. Болката остава за нас.. Болката, че най-близките ни ни напускат, а след тях напускаме и ние.. Тъжно е, и боли.. Пътищата ни се разделят, и всеки поема по пътя си, както се казва след завършване на училище. Хубавото е, че в 21 век има всякакъв вид комуникация и няма да сме напълно сами. Все пак можем да си комуникираме. Хубаво е. И аз съм привърженик на тезата, че "километрите не ни разделят". Но е тъжно, че търсим живота си другаде.. Напускаме дома си. И изпитваме носталгия още след първия месец, ако не и по-малко.. Все повече хора емигрират, и населението ни все повече пада надолу.. Няма да говоря за политиците, ясно е, че не им пука и една хилядна от 1 процент за нас.. И така, една нация се разпада, един народ емигрира, една родина България изчезва.. С всеки ден по малко...
Загубили ли сме способността да говорим очи в очи, и не предпочитаме ли виртуалната връзка? Какво въздействие оказва тя на нас? С какво помага, и с какво вреди?
Мобилните технологии - повече вредни, или повече полезни? Полезни и вредни едновременно?