Да бъдеш човек.

Всички имаме проблеми, нерви, някой ни ядосва. И малко или много това ядосване ни се отразява зле. Но някои хора са загубили способността да бъдат просто Хора. Какво говоря? Хората правят толкова злини, колкото никога досега. Някои убиват, други се подиграват с чувствата, трети злобеят, четвърти не им пука.. Общо взето, да направим лошо на някого е станало като фикс идея и начин на живот. Да се държиш зле с хората, с животните, да унижаваш всичко, което не ти изнася, да удряш, нараняваш, насилваш.. Да бъдеш груб и винаги да си над нещата.. Кажи ми, щастлив ли си? Каква е изгодата ти от тези деяния? Постигнал ли си добри резултати от всичко това? Нали ги търсиш...

Не искаме да си признаем, но повечето хора сме лоши. Зли. Коварни. Убийци. Крадци. Не сме хора, а зверове. Таим мъст, злоба, винаги сме "над нещата", самочувствието ни е до небето, а не се замисляме, че вървим към пъкъла. Малко по малко, стъпка по стъпка. Лицемерни сме, лъжем, обвиняваме, прикриваме истината, защото вътрешно знаем какво вършим, но не желаем да си признаем, защото това ще сложи край на деянията ни. Не искаме. Това е. А какво е да бъдеш човек? Да живееш просто, да се радваш на малките неща. На нова придобивка. На новата украса на стената ти. На приятелите. Да уважаваш. Да цениш. Да ОБИЧАШ. Да подариш нещо малко, но радващо душата някому. Да направиш добро.. Да бъдеш добър. В теб да няма злоба, завист, омраза, мъст, черни мисли. Да не унижаваш. Да цениш. Да приемаш чуждото мнение, дори да не ти харесва. Да правиш това, което искаш. Да не затормозяваш главата си с индийски сериали, лоши мисли, негативност. Да слушаш хубави песни, да си даваш сладост, да храниш душата си. Да я пазиш. Да уважаваш себе си, да искаш да си добре. Да се цениш. Да, себе си. Да не се възгордяваш. Да привличаш позитивни хора, да си обкръжен от такива. Да се радваш, да прегърнеш.. Знаеш ли, че да си човек е страхотно?