Как си патим от човешката простотия..

Има хора, чиито семейства са нормални - баща, майка, баба, дядо.. Всички помагат. Но има такива, в които има развод, и детето получава издръжка от бабата, дядото, или само от бабата, или от майката.. И всичко заради човешката алчност и тъпотия.. От неразбиране, караници, принципи, гордост.. Никой не отстъпва от прага на принципите си. И помита всичко по пътя, и винаги се смята за прав. И тази логика е винаги над всичко останало - любов, семейство, деца.. Никой не разбира същината на едно семейство - любовта и разбирането в него. Никой не разбира, че те са по-важни от всякакви принципи, от всякакви гордости.. Най-хубавото нещо в живота е да имаш семейство, което те подкрепя, което ти дава сила и пълноценност. Няма нищо по-ценно от това. Нито парите, нито нищо може да замени едно топло семейство. Нека се замислим над това. Не е за вярване колко семейства живеят на прага на бедността не толкова от това, че нямат пари, ами от това, че са стиснати и не обичат най-близките си.. Нека се замислим кое е по-важно - да обичаме любимите си хора или да обичаме парите...