ЧОВЕКЪТ...

Човекът - най-висшото създание на природата. Ние можем да говорим, имаме разум, творим, създаваме... Ние до толкова сме модифицирали Планетата ни, че вече може да кажем, че принадлежи на хората. Има големи и не толкова големи градове, села, къщи, сгради.. Създали сме коли, телефони, компютри.. Всичко това е наше. Ние, хората, сме създали музиката. Създали сме пианото, арфата, цигулката и още хиляди музикални инструменти... С тях творим музика, създаваме винаги нещо ново. Да, ние творим... но и разрушаваме. Разрушаваме всичко. Създали сме още нещо - оръжията - милиони на брой.. с които разрушаваме всичко...

Ние, хората, се отличаваме от животните. Казваме, че те нямат толкова развити способости като нас, не могат да правят нещата, които ние можем.. С една дума, считаме ги за по-неразвити от нас. Те са "под" нашите способности... Но тъй като имаме разум и по-развити способности, много обичаме да се чувстваме "над" тях. Много обичаме също така и да ги нараняваме.. също и да ги убиваме... Но не, не ги убиваме за да ги изядем. Убиваме ги просто защото ще ни достави удоволствие... Ние, хората сме единствените, които убиват за удоволствие. Но ние не убиваме само животните... Убиваме и нашите себеподобни, пак за удоволствие. Или заради чувство на надмощие. Имаме си и религии - нещо, в което вярваме. Бог, в който вярваме. Добре, но защо в Исляма се казва, че християнинът е "неверник" и трябва да се УБИЕ? Или най-малкото - да се мрази.. Защо? Ето две човешки качества - Злоба и Омраза...

Ние всички сме различни. Имаме различен начин на мислене, интереси. Имаме различни характери. Обичаме да имаме знания, умения, искаме да сме добри в нещо. А тъй като сме различни, не всички можем да имаме тези умения. Да, но всички ние искаме да ги имаме. Не можем да приемем факта, че не можем нещо, което ни се иска да можем. Или просто не полагаме нужните усилия за да го постигнем... Ето тук се ражда Завистта - Третото от качествата на Човека. Ние също така искаме да помагаме, да сме полезни на другиму с нещо. Намираме грешки в поведението му, които искаме да поправим. Даваме съвет. Но често се случва другия да не иска да "поправи" тази своя грешка, защото е различен. Но ако не иска да я поправи, ние ще му се разсърдим. И ако той продължава да не се променя, ние още по-силно ще се сърдим. Докато не избухнем.. Докато не го нападнем. И това защото сме искали да помогнем... Тук непоколебимо се мислим за прави в това, за което помагаме, защото обичаме да сме знаещи, можещи. Да, но нали всеки е различен с различни интереси, мислене и начин на живот? Какво излиза - ние натякваме начина си на живот на останалите, без да се замисляме че всеки е различен и има различно виждане за нещата. И защо? Нали сме най-развитите същества на Планетата и сме най-умни? Да, ама не съвсем. Тук е Четвъртата човешка черта - Чувството за величие над другия. "Той не е толкова умен като мен.", "Той не може това, което мога аз.", "Той не е като мен.". "Трябва да го науча, не може така.", "Той ще погине, ако не го вкарам в правия път." ...

Ние, също така боравим с парите. Които ние сами сме си създали. С парите можем да си купуваме разни неща, да се сдобиваме с услуги, предмети, забавления. Да създаваме спомени... И разбира се, колкото повече пари имаме, толкова по-добре се чувстваме. А когато нямаме пари ни е гадно, че не можем да си купим нещо, за което мечтаем. Затова сме създали Работата, чрез която печелим пари. Работим за благото на някой друг, за което ни се възнаграждава с пари. Дотук добре. Но какво се случва? Работодателят иска също да има повече пари, нали? Шефът също. От което следва да даде по-малко пари на работника, за да се чувства по-добре той. Работникът от своя страна е недоволен, защото му е дал по-малко пари от това, което си е заработил. И така.. всеки иска да има много пари. Но всеки, колкото и пари да има все чувства че няма достатъчно.. и иска ОЩЕ. Тук следва Петото човешко качество - Алчността. Измежду тези качества ще сложа Шестото - незаинтересованост от чувствата на другия, както и на другите живи същества. "Не ми дреме за тоя", "Кво ми пука че е гладен, нали аз си папкам пължолката?", "Е, ся, кво толко.. тряя да свиква, живота не му дава наготово всичко, нека си изкара пари кво ми пука че е изгладнял"... Също и Седмо, много важно качество - да направиш мръсно на друг. Или на друго същество. "Ее, не може той да има всичко а аз да нямам, я да му гепна малко парички...", "я па я, той ще живее добре а аз се мъча тука като идиот, дай да му налея малко акъл да почне да живее като мен, не е честно така...", "Те се обичат?! Аз ще ги разделя! Е така, да им е гадно!" ...

Разбира се, това са само лошите човешки черти. Имаме и много добри - Любов, Доброта, Съпричастност... И да, някои хора наистина се раждат добри. Те нито убиват, нито са алчни, нито завистливи, нито си налагат мнението.. Но тези хора винаги са мишена за Лошите... Колко интриги, разваляне на връзки, скарвания и злепоставяния сме виждали? Хиляди. Милиони... Сякаш Злото царува над Доброто. Обратно на това, което ни учат приказите. И питам аз - защо? Защо сме се родили такива, защо мачкаме другите, защо правим интриги, защо УБИВАМЕ? Просто ей така, за забавление??? Всичко е за забавление?? Нямам отговор. Но това е Човекът - най-висшото създание на Планетата, която я преобрази, а сега я унищожава. Заедно с всичко живо и неживо...