Общуване по чат, или на живо?

Много хора днес общуват, като си чатят. Все по-малко хора предпочитат живата комуникация. Общуването на чат е приятно, защото не те е толкова срам да говориш, не ти виждат лицето, можеш да кажеш повече неща... На пръв поглед изглежда идеално. Но дали е?

Общуването на чат си има своите плюсове и минуси. Плюс например е, че се пазят хронологии - винаги можеш да видиш какво е писал някой, да разкриеш истини, или просто да си припомниш какво сте си писали с любимия човек... Но какви са минусите?

1. Събеседникът може да не пише толкова бързо колкото теб. Така го затрупваш със съобщения, докато той пише отговор на твое предишно съобщение.

2. Емотиконките са хубави, но не могат да изразят настроението ти. За съответното настроение, много често емотиконка - няма.

3. Не можеш да видиш лицето на другия, реакцията му, интонацията на гласа му (а такава няма, защото говорене няма. Което също е лошо...). И.. не знаеш със сигурност той как се чувства. Той стои на километри от теб, чатейки с вас някакъв важен въпрос. И се стига доста често до скандал. Ако сте чувствителен човек и се засегнете прекалено много от казана дума в чат - положението може да стане катастрофално...

4. Заблудата "на чат ми е по-лесно" - да, това е заблуда. Нека се замислим - кое е по-лесно - да седиш през компютъра (или смартфона), чатейки с някого, без да виждаш лицето и ответната реакция на другия.. или да се гледате очи в очи, говорейки открито?

Обърнете внимание на Точки 3 и 4. Замислете се - общуването на чат много често довежда до спорове, скандали, защото вие реално сте сами. Не сте с човека, с когото чатите. Може да изглежда приятно, но недостатъците са много повече... Нека се върнем назад, в миналото, когато думата "chat" е значела "бъбрене". Хората винаги са говорили на живо, очи в очи. Споделяли са живота си, любовта си, успехите си, провалите си.. Винаги сме виждали и усещали емоцията на човека, неговото реално "Аз". Когато ни е трудно - винаги сме се прегръщали. Когато се смеем, винаги сме "давали пет". Събирали сме се цели компании хора и сме обсъждали какво ли не.. А сега.. прегръдките са се превърнали в " (hug) ", "дай пет" във (highfive), сбирките с компания и лафенето в групов чат.. плачът в " ;( " и смехът в " :D " . И това е тъжно... Тъжно е, че все повече хора в днешно време предпочитат чат, стоят до късно нощем пред компютъра и емоциите и умовете им са развалени. Аз лично предпочитам да си кажем в очите всичко. И не, не ме е срам!