Българинът...

Писах по тази тема отдавна. Но тук ще наблегна на българския народ, предимно на това нещо - българина. Та така. Българите някои, други не, сме горди за това, че сме такива. Броим се за силни духовно хора, за такива, които сякаш сме направени от камък и всяко препядствие сме готови да посрещнем. Също така се броим за такива, за които думата "свобода" е най-великата дума. Ок, всичко това е хубаво. Но дали е така?

Броим се за много духовно извисени и силни. Така ли е? Не сме ли ние тези, които изнемогваме всеки ден, които броим стотинките за хляб, тъгуваме по миналото, искаме пак да бъде както тогава и постоянно бленуваме за друг живот, изпълнен с повече радост? Е, силни ли сме духом?

Броим се за такива, за които думата "свобода" значи всичко. А дали наистина е така? Живеем живот с ограничения, мечтите ни никога не се осъществяват, защото думата "мечта" винаги за нас значи нещо, за което може само да си мечтаем.. Живеем живот пълен с нерви, дразним се на най-малкото, избухваме, обвиняваме, крещим, сърдим се.. И това всеки ден. Живеем живот в постоянни ограничения, психиката ни е ограничена, мечтите ни са неоснователни и нереални, целите ни също. Объркани сме, стресирани.. И думата "свобода" я свързваме единствено с това, че не сме под турско робство. И така - свободни ли сме?

Българите сме хора, които нито сме наистина свободни, нито силно духовни. Та ние сме крайно нещастни.. От любовта, от живота, от всичко.. До такава степен сме уплашени и стресирани, че искаме да се обесим на бесилото и да се свърши с нас.. Молим се отчаяно на Бог, а той така и не отговаря на молбите ни...

От другата страна са хората, които се изпопребиват, колят, напушват с кокаин, които мислят само за наркотици, мутренски сделки, пари, скъпи коли, курви. А до тях са самите курви. За които живота е секс, пари и коли...

И в крайна сметка, какъв е живота в България? Трябва ли да се гордеем с това, което сме? Щастливи ли сме, доволни ли сме от живота си? От това, което сме? От целите, които сме постигнали? Какво е да си българин - дали е повод за гордост? Да, Хан Крум може да е писал железни закони, Левски може да е идол на свободата. Но това не е достатъчно. Та дори не знаем и една трета от цитатите му.. Знаем, че е идол на Свободата, и толкоз. Нека се замислим - добре ли живеем?