"Аз винаги съм прав!" (Допълнение към темата за закостенялото мнение)

Тази фраза е позната на всички ни. Немалко хора са ни я казвали. И като че ли не можем да се преборим с този, който я казва и в края на краищата излизаме винаги ние тези, които грешат. И винаги "по-умният отстъпва". Е добре, но нужно ли е всеки път? Ами ако и ние започнем да твърдим, че винаги сме прави, какво ще стане? Война. В която ще има победен и победител. А кому е нужно това? Защо твърдим, че винаги сме прави? Какво печелим с това, освен ударна доза его? Не можем да сме винаги прави. И това е абсолютно нормално. Нищо странно и унизително няма в това. И също, никой не може да ни налага мнението си и да ни санкционира ако не го слушаме. Нито родители, нито приятели. Нито Бог. А той не налага мнението си. Не ни налага абсолютно нищо. Религията ни налага. А тя е писана от хората. И така.. "Винаги съм прав" е глупава фраза. Все повече хора й се противят, защото просто е невъзможно тя да е истина. Винаги можем да изслушаме чуждото мнение. Винаги можем да научим нещо от друг, независимо какъв е, на какъв ранг е и на колко години е. Нашето мнение е субективно. Всеки е на различно мнение. Нормално е да не приемем нечие мнение. Но не е нормално да твърдим, че сме прави и да помитаме всичко по пътя си с тази теория. Нека се замислим...